Нямам пряка родствена връзка с никой водопроводчик. Разсъждавала съм върху начина им на работа – те не идват да ми ремонтират тръбите, търсейки как да сменят инсталацията в центъра на София, за да може да се подобри налягането при мен… Те търсят най-лесният, прост и достъпен начин за постигане на успех. В това има огромна доза креативност, лишена от сложност.
Толкова е хубаво, когато животът е прост, вместо непрестанно да го правя сложен. Защо и успехът да не може да бъде за мен „на една ръка разстояние“?
Проблемът с успеха е, че често се свързва с чувството за достойнство и полезност. Той надхвърля материалните ни постижения и материалните ни притежания, въпреки че има пряка зависимост. Няма как да се чувстваме полезни и достойни ако не сме материално реализирани, НО обратното също е вярно. Но е рядкост и това да сме само материално обезпечени и на базата на това да се усещаме успели.
В личен план, да се чувстваме достойни и полезни е от съществено значение, защото това усилва усещането ни за лична стойност, което пък ни кара да вярваме, че можем да имаме положителното въздействие върху другите и света. Тогава се чувстваме реализирани, вярваме в своите способности, таланти и потенциал и сме по-склонни да преследваме целите си с решителност и устойчивост. Но дали това ще ни направи по-успешни?
Една безкрайна въртележка…
Тук идва на помощ и мъдростта на водопроводчика, защото нещата от живота са по-прости, отколкото винаги си мислим, че ТРЯБВА да бъдат.
Сменяйки крана в кухнята, той би ми казал, че е „успял да реши моят проблем“ – което реално е така, но и не е така. Важното е, че той ВЯРВА, че е успял като е решил това, за което е дошъл. На езика по пътя към успеха, това може да се преведе така: „…докато външни фактори като постижения, признание и богатство могат да допринесат за нечие възприятие за успех, в крайна сметка това се намира в състоянието на ума на индивида…“
Състоянието на ума на индивида… с други думи успехът е субективен и варира от човек на човек. Това, което представлява успех за един човек, може да няма същото значение за друг. Това е дълбоко лична концепция, повлияна от лични ценности, културни норми и индивидуални обстоятелства.
Какво усещане за дълбоко облекчение. Еха! Успехът си е само мой и само ваш и само АЗ/ВИЕ може да решим, че сме успешни, когато знаем отговора на въпроса „Какво е за мен успехът?“
Моят отговор е: „Успехът е чувство на удовлетворение и полезност, когато съм въвлечена в процеса на креативно решаване на предизвикателства и подпомагане на хората около мен, за подобряване на живота като цяло, без да пристъпвам личните си граници и без да пренебрегвам личните си ценностите.“
Погледнат от тази личностна гледна точка, успехът, е нещо много близко, постижимо и не толкова тежкарско. Това, което открих за себе си е, че е нужно да се фокусирам върху наслаждаването на процеса, на пътя, на комуникацията, без да се тормозя с крайната цел!
В крайна сметка успехът е сложно взаимодействие на външни постижения и вътрешно удовлетворение. Обхваща чувство за достойнство, полезност, щастие и удовлетворение, което идва от живеенето на целенасочен живот, съобразен с ценностите и стремежите на всеки човек.
От сърце пожелавам на всеки да открие отговора на въпроса „ Какво е за мен успехът?“ сам или с помощта на консултант, коуч, или приятел.